articolo di Alessandro Rizzo
20 giugno 2015
Техника и механизми ни отвеждат към пулсиращи видения и интерактивни пластики: противоречията на човешкото същество се превръщат в пароксизмална естетика в инсталациите на Мавис Гарделла.
Статия на Алесандро Риццо

Trickster – секция под директивата на Алесандро Риццо

Оказа се, че Мавис Гарделла вече е отвърден скулптур на международната сцена: и във функцията си на такъв със сигурност не предлага почти очевидно очакващото се от него учебно и дидактическо повторение, на монотонна рутина, която самостоятелно се регенерира като чисто технически ритуал, а точно обратното, за да изобрети (в етимологическия смисъл на термина) едно ново скулптурно творение, една трансформация на тънкия материал, една железна телена нишка, в нещо по-различно, неочаквано, динамично, неразделящо се. От стилистическа гледна точка Мавис може да се нареди в каналите на две културални движение, едно по-традиционно, класицизмът, изразен чрез религиозните форми на една мисъл, която се превръща в трансцендентна метафора на превратностите на реалността, и едно по-абстрактно, живеещо от експериментални функции, които ни въвеждат в нови перспективи от една лирическа интензивност, която ни транспонира и предлага цялата поетика на един материален строеж и на една осезаема и пластична художествена изработка. Обсъдихме така наречената мобилност, динамизмът в инсталациите към които да причислим една определена жизнена енергия, едно независимо съществуване благодарение на играта и неприетата като даденост, небаналната, непредназнаменуваната употреба на материята и на техниката, инервиращи горе-описаното, давайки му движение, вливайки му душа, едно туптящо механическо сърце. Човешкото същество е субектът, който се повтаря и възвръща в множество от инсталациите на Мавис: материята, тънка и нишковидна, се превръща в базисен елемент на една естетическа азбука преобразяваща се в алегоричен разказ за самото човешко същество, във всичките му форми и противоречия, които го правят на смесица от значения и означаващи, на вечни противоположностти, които се конфронтират, сблъскват, срещат, създавайки този вид напрежение, което се получава от гледните точки на противипилижните полюси, от антитетичното съдържание на реални противоречия, превръщащи се в катарзиси на въвличането на чувства и на емоции. Следователно в продукцията на Мавис може да се вкуси един концептуализъм, който става видим и реален. Конкретизира пластичната фигура в движение, почти искайки да обозначи границите, често тънки и много краткотрайни, съществуващи между механичния човек, почти последица на движенията, произлизащи от нервните импулси. В този случай плод на движещи се устройства, които се движат срещайки се и взаимодействайки си като моторите на една електронна машина, и човекът, притежаващ сърце, което не е механическо, а екзистенциален и жизнен център от който произлизат тези сигнали и движения на съзнанието, богати на емоционална и сентиментална интензивност. Авторът по този начин насърчава зрителя към такъв тип визия, която може да бъде докосната и с която може да има взаимоотношения, активирайки по този начин силна и впечатляваща връзка, директна и без филтри, такава която не оставя възможност за по-различна интерпретация и разшифроване. Можеш само да поискаш да се намесиш в играта и да станеш част от нея. Произведенията на Мавис ни водят по този начин към повествователни контрасти, към една опозиция създаваща естетически катарзис, който може да се завърши от жизненото му пулсиране - в неговата доловима пластичност и мобилност, в електронния механизъм, определящ движенията му, в серийните повторения на действия в една поредица от повторения, почти хипнотизираща. Контрастът се долавя при приемането на човешкото същество като агломерат от материални и технологични елементи, които ни довеждат към задаването на въпроси относно природата и сътбата на човека: неговото отчуждаващо се съществуване, но същевременно вибрация от емоции и пулсации, генерирани от вътрешни, сексуални или просто биологически инстинкти, но хранещи се от чувства. Постмодерното изкуство чрез неговото интерактивно и взаимодействащо игране с откритията и инструментите, произлизащи от новата технология, се превръща в полезен шифър за разшифроването на тайния смисъл на произведението, инсталацията, почти скулптура, осезаема и налична, жива, която се движи ако я активираме. Мавис поставя под съмнения зрителя и изисква от него усилие, работа, претенция за работа, един вид сътрудничество, за да може да завърши и разбере този скрит смисъл, който се отваря благодарение на нещо възможно най-реалистично във формата си: една инсталация, която ни отваря различни гледни точки и възгледи, алтернативни, но свързани от същността на посланието. „Мавис се ръководи от собсвените си ръце и от собствения си огън”: нищо не се прогнозира или предвещава във фазата преди продукцията, всичко се реализира на момента, в семплия импулс на физическото действие, силно при даването на формата на материята, тази която дава съдържанието, естетическа и осезаема значителност на скулптурата в нейния обхват. Произведенията на Мавис ни водят към обозначаването на механичното измерение на механизми, които се сблъскват и се свързват, определяйки почти една алегория - не прекалено подсъзнателна на физиологичната и биологичната същност на човешкото тяло, а в продължително търсене, от тук поетичната стойност на произведението за собствено човешко измерение. Изживява се описателен пластично-материален маршрут, който ни налага едно вътрешно разчитане, много интимно и много впечатляващо относно екзистенциялното измерение, с неговите проблемни противоречия на индивида, изоставящи ни дори на желязосъдържащите багри (почти ръждиви), които задължително и неизбежно се отпечатват върху линиите и на нишките, с които като Кора, нашият художник демиург реализира своя субект, пулсиращ и живеещ в сложните механизми на електронната техника. Ще може ли да се открие в този технически механизъм, триумф на абстрактния материализъм, една изгубена лиричност?

Алесандро Риццо



Онлайн статия на Алесандро Риццо: http://www.psychodreamtheater.org/rivista-passparnous-ndeg-27---performing-art---le-installazioni-di-mavis-gardella---articolo-di-alessandro-rizzo.html
Превод: Александра Попова

Commenti 0

Inserisci commento

E' necessario effettuare il login o iscriversi per inserire il commento Login